Comet Assay

State-of-the-art comet images

Atomic Force Microscopy

S. cerevisiae chromatin fibers

DNA Gel Electrophoresis

MNase sensitivity assay

Light Micoscropy

S. cerevisiae ageing cell morphology

Професии с бъдеще

Безплатно изложение показва на учениците и родителите кои са професиите с бъдеще

Професия: Молекулярен биолог

Молекулярна биология

Науката и научните открития са това, което движи човечеството напред. Благодарение на тях днес можем да се придвижваме бързо от точка до точка, да се свързваме помежду си дори и да се намираме на стотици хиляди километри един от друг, да живеем по-уютно и лесно, да бъдем здрави, да познаваме света около нас, да вдигнем поглед към Вселената и звездите, да планираме мисии до Марс. А в бъдеще все по-важно значение ще имат научните достижения в сферата на генетиката и молекулярната биология. Те ще ни помогнат да се справяме по-успешно с болестите - да ги лекуваме и предотвратяваме - и дори да удължим живота си.

Да бъдеш учен често е голямо предизвикателство, понеже трябва да имаш солидни познания, в случая по биология, химия и физика, и да се стремиш непрекъснато да ги развиваш, както и да ги обогатяваш с нови в други сфери, свързани с новите технологии например. Но тази професия може да е и доста интересна, особено за хора, жадни за знания и с желание да работят за кауза и да бъдат полезни на обществото. Разгадаването на тайните на човешкия геном, търсенето на механизми и начини, чрез които организмът успешно да се бори с развитието на невродегенеративни и злокачествени заболявания, разработване на съвременни лекарства и терапии на социално значими заболявания са ежедневие в професията молекулярен биолог.

Повече за професията разказва Милена Георгиева, учен и изследовател в сферата на молекулярната биология, генетика и епигенетика:
http://www.karieri.bg/karieren_klub/suveti/3072931_profesiia_molekuliaren_biolog/

 



Фестивал Свободата да бъдеш

Свободата да бъдеш
Всеки трябва да живее дълго, но никой не трябва да бъде стар“, казва Джонатан Суифт, английски писател и журналист (1667-1745).
За съжаление, обаче, стареенето е неизменна част от живота. С времето клетките, тъканите и органите са изхабяват, гените започват да работят неправилно, трупат се мутации.
С други думи, стареем!
Защо, обаче, някои стареят бързо, а други изглеждат с десетки години по-млади от връстниците си?
Защо дори еднояйчните близнаци стареят различно? Та нали имат една и съща ДНК?!
Отговорът на тези въпроси е един и се крие в науката Епигенетика. Основният ѝ предмет е онази наследственост, която не се крие в гените, а в начина, по който те работят. Генетично сме почти еднакви, но епигенетично сме различни. Изглежда, че ДНК не е нашата съдба, защото независимо, че носи наследствената информация, съществуват механизми, които определят как тази информация ще работи.
Пътешествието, на което ще се отправим, ще бъде изпълнено с идеи и епигенетични рецепти за здравословно остаряване, взети от научната практика. Ще се гмурнем дълбоко в дебрите на човешкия геном, за да разберем най-интимните механизми, които карат гените ни да работят по един или друг начин. И разбира се, няма да крием крайната си цел, а именно да накараме нашата генетика да функционира така, че да остаряваме здравословно.

Списание ОСЕМ на живо

 Списание Осем на живо

Доц. д-р Георги Милошев и доц. д-р Милена Георгиева ще бъдат първите лектори в "Списание 8 НА ЖИВО" на 8 октомври, 2017. Заповядайте на целодневното събитие в зала "Люмиер" в София, за да чуете лекцията им на тема "Епигенетика: ДНК не е нашата съдба" и да се срещнете с още 7 автори на Списание 8.