Comet Assay

State-of-the-art comet images

Atomic Force Microscopy

S. cerevisiae chromatin fibers

DNA Gel Electrophoresis

MNase sensitivity assay

Light Micoscropy

S. cerevisiae ageing cell morphology

Биоритми и гени



https://drive.google.com/file/d/1edRET8rBBPHwxiF8Vv9Hf3WpXSaQFHbb/view?usp=sharing

Промяната в сезоните, редуването на зимното и лятното часово време, транс-океанските полети, придружени с рязка смяна на часовите зони и други, са фактори, които влияят върху нашето здраве и променят нормалния ход на нашия биологичен часовник.

Как бихме могли да управляваме този часовник и изобщо има ли механизми, по които да се настройваме правилно към цикличността в смяната на условията на заобикалящата ни среда, са въпроси, които вълнуват всички нас.

Някои от отговорите на тези въпроси и за най-новите постижения в тази сфера на науката Хронобиология може да чуете от доц. Милена Георгиева по БНР, програма Хоризонт в предаването "Нощен Хоризонт".

Лабиринти на познанието (1001 защо – Ефир знание)


Отворен биокод, гражданска наука, гаражна биология, трансхуманизъм – под тези названия през последните 10 години възникна и се оформи едно движение, част от хакерските и мейкърските култури, което набира все по-висока скорост. Какво мотивира убежденията на хората, които се самоопределят като биохакери и твърдят, че всеки е в правото си сам да променя своето тяло в частни лаборатории както с помощта на подкожни чипове, импланти и светодиоди, така и чрез авангардни технологии за редакция на гени като CRISPR? До къде може да стигнат експериментите с тези модификации, които не само се опитват да се справят с нелечими засега заболявания, но и вече преодоляват границите между растения, животни, хора и машини в името на подобряването на естествения потенциал на Хомо Сапиенс? Или всичко това е част от природната еволюция?
Отговорите търсим с помощта на доктора на биологическите науки, проф. Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
Биохакерство

First NATO training course




First NATO Training course - “Methods in Genotoxicity Detection” organized under the NATO SPS MYP “A Field Detector for Genotoxicity from CBRN and Explosive Devices”

The training course took place between 12th March and 15th March, 2018 in Sofia, Bulgaria, at the Institute of Molecular Biology, Bulgarian Academy of Sciences.


The course covered fundamental molecular and biochemical techniques used in the cytotoxicity and genotoxicity testing in general. Special emphasis was put on the method of Comet Assay. The main aim of the training course was to provide the participants an integrative overview of the complex genetic and cellular processes under genotoxic stress.

БЪДЕЩЕТО СЕГА

http://darikradio.bg/media/231/08-01KoiGovBadeste-.mp3
http://darikradio.bg/koi-govori-badestoto-dnes.html

Четирима учени участват в предаването. Те са час от лабораторията по експериментални изкуства SymbioMatter .
В студиото са Невена Иванова, Институт по социология към БАН,
доц. Георги Милошев и доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология,
Рене Бекман, дизайнер, педагог и съосновател на програмата по дигитално изкуство.

Дебатът "Проектиране на човека: CRISPR-CAS9 и само-моделирането на гените" ще се състои между двама биолози и двама представители на изкуството и философията, всичките членове на symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства в Червената къща на 10.01.2018 от 18.30h. Темата ще бъде CRISPR – най-новият и революционен метод за модифициране на гени, който набира все по-широка популярност поради своята относителна простота, прецизност и достъпност. Поводът за дебата е първият опит за модифициране на човешки геном, който не се случи в болница или университетска лаборатория, а на публична конференция в Сан Франциско през октомври тази година, по време на която Джосая Зайнър, бивш биохимик от НАСА и понастоящем адвокат за отворена наука, си инжектира модифицирана ДНК. Дебатът ще дискутира техническите аспекти на този експеримент – какво означава да се модифицират гени с помощта на CRISPR, какви рискове крие това, доколко CRISPR е технология, готова за прилагане към хора. Дебатът също така ще постави по-широки философски и етически въпроси, свързани с потенциалното проектиране на човешката природа. Трябва ли науката и най-новите технологии да са достъпни до всеки или е по-добре те да бъдат централно регулирани? Какво означава да си човек в ерата на CRISPR? На кого принадлежи тялото и живота ни? Имаме ли право да проектираме сами себе си и съществуват ли граници, отвъд които не би трябвало да преминаваме? Бихме ли могли чрез модифициране на себе си да се подготвим за евентуални драстични промени, предизвикани в нашата екологична среда от ерата на Антропоцена?

Лектор: Невена Иванова
Участници в дебата: доц. Георги Милошев, доц. Милена Георгиева, Рене Беекман, Невена Иванова

Лабораторията за експериментални изкуства symbiomatter предлага платформа за диалог, обмен и сътрудничество между художници, музиканти, архитекти, дизайнери, учени, инженери и политици, които биха искали да експериментират с най-новите био-, нано- и дигитални технологии и творчески да се ангажират с технонауките и тяхното въздействие върху културата и обществото.